Росен Маринов за придвижването си към университета

На мен – Росен Маринов, често ми се налага да пътувам с градския транспорт. Понеже съм все още студент, макар и да карам магистратура, имам право на карта, която се изкарва за 1, 3, 6, 9 месеца или година. След това се возя във всички автобуси безплатно. Това е много удобно и икономично, особено за студентите. Не е нужно да имаш кола, която да изразходва допълнителни средства. Лично аз се възползвам максимално от това намаление, защото в близост до нас има само 1 автобус, който ходи директно до университета и не е много редовен. Затова хващам автобуса, който дойде пръв и слизам на спирката, през която минават повече автобуси. Така си увеличавам шанса да хвана автобус, който ми върши работа. Разбира се за тази цел трябва добре да си запознат с маршрута на всеки един от тях. По този начин често отивам на училище навреме въпреки, че съм излязъл по-късно. Това е стратегията на Росен Маринов

Росен Маринов айляк

Аз съм Росен Маринов с решение за новогодишните празници. Събрахме се пак приятелите и решихме резервацията на места този път да е в Пампорово. Е, не може всеки път в Банско или Боровец. Нека да има малко разнообрзие. Най-лошото беше, че тази година организацията малко ни куцаше, понеже до последно не се знаеше дали ще идват няколко приятеля и не знаехме за колко човека да резервираме. В последствие се оказа, че ще сме в намален състав, но вече бяхме позакъсняли. Както знаете ноември се запазват почти всички хижи, хотели и други възможности за настаняване.

Решение на Росен Маринов

За нас бяха останали само скъпите варианти. Но какво да правиш, прежалихме малко повече пари за нощувките, дано да си е заслужавало. Не, че се съмнявам, че ще си изкараме супер, тъй като компанията сме само луди, но поне като ще е по-скъпо, да можем да се възползваме от всичко. Затова избрахме престоя ни да е в хотел. По принцип сме любители на хижите, но и в хотела стаиите са достатъчно големи за да може вечер да се събираме в една стая всички. Сега само чакаме да дойдат празниците, алкохола и ядките съща са приготвени и чакат

Росен Маринов - намиране на оферта за празника

Като всеки студент най–светлия празник за мен е 8ми декември. Започваме вече да оглеждаме и офертите за студентски празник 2011. Аз сам се позаинтересувах от офертите в интернет, още преди да обсъдя с колегите от моя курс къде да отидем. В Банско хотели , в които можеш да си направиш страхотен купон не липсват, Пампорово също предлага много възможности за добро изкарване и купон до зори. Направи ми впечатление обаче, че тези курорта предлагат и най–скъпите пакети. Затова погледнах и за някои по–малки населени места като Чифлик и други.
Събрахме се няколко колеги да обсъдим празника. Въпреки доброто ми приятелство с 2ма души, на които не искам да споменавам името те твърдо държаха да отидем в Банско. Изложих им своите доводи за високата цена, но те не искаха да чуят, повтарящи като папагали, че сега модерно било в Банско и всички тарикати ходели там. Показах им някои от моите проучвания за цените на хотелите в Банско за празника и ги съотнесох към цените на хотелите в Чифлик. Без резултат. Хора, които уважавах проявяват снобизъм още в студентските си години! А какви ще станат след като влязат в бизнеса. В крайна сметка нали за това сме студенти по туризъм – да можем да усещаме трендовете на пазара.

Избор на дестинация от Росен Мариновстар

Оказа се, че зад гърба ми са говорили с другите колеги за Банско. Преди време, когато съм правил услуги на тези хора те казваха „Росен Маринов, невероятен си, ти си истински приятел!” или „Роска, имаш едно питие от мен” Сега обаче се стигна до старата истина – „приятел в нужда се познава” За мое голямо съжаление и другите колеги по подлъгаха по „модерната” дестинация Банско. Имало сняг, незнам си какво, сякаш ще излязат от кръчмата, че да го видят този сняг. Спа центровете на хотелите в Банско и Пампорово били най добри. Тия буржоазни студентчета сякаш не искат да разберат, че ние отиваме, за да си направим купона, а не, за да пием уиски в лоби баровете, да големеем и да киснем по сауни и джакузита.

Искам да ви призова най–любезни мои читатели винаги да вярвате в собствените си разсъждения, а не да се водите по ума на 2ма, 3ма „герои”, които искат да изпъкнат в желанието си да изглеждат тарикати във всяка ситуация. Аз лично смятам да огранича контактите си с тази „порода хора” за да им подскажа моето мнение по въпроса. И началото на това подсказване ще е като не отида с колегите на празника а си остана в Кърджали където с няколко мои бивши съученици ще излезем на бар да зачетем събитието.

Студентски празник сам по себе си не означава нищо, но явно се е превърнал в някаква традиция. Поне аз така започвам да си мисля.

Росен Маринов сред полето

Здравейте, аз съм Росен Маринов и наистина се радвам, че вече отмина цялата тази шумотевица покрай изборите. Ами така де, навсякъде само за това се говореше през изминалия месец. И ето, че края дойде, избрана е вече президентската двойка. Дано хората да са доволни или поне по-голямата част от тях. Дано вече да има единодушие между институциите и те да гледат в една посока – измъкване на България от блатото, в което тъне от години. Разбира се, това няма да стане толкова бързо, тъй като няколко правителства се грижиха с години нейния просперитет да изчезне. И все пак, такова доверие от страна на българите и оставянето на цялата власт в ръцете на една и съща партия, крие своите рискове, но и увеличава многократно отговорността и. Според мен ако хората се почувстват излъгани за пореден път от управляващата партия, няма да седят и чакат, а ще се обединят и ще вземат нещата в свои ръце.

Отново съм аз – Росен Маринов. Най-много обичам разходките из планината сред свежестта на непокътната природа. Полъха на гората, мириса на всякакви растения и дървета ме кара да се замислям за малките неща в живота. Защо не се радваме достатъчно на живота, защо човек е създаден да иска още и още. Този въпрос няма отговор, но последната разходка в Рила ме накара сериозно да се замисля по въпроса. Какво му трябва повече на човек от чист въздух, зеленина и възможност да се слее, да бъда част от природата, част от планетата.